Прочетен: 8077 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 16.12.2011 05:01
ИЗСМЕЙ СЕ НА СМЪРТТА!
Замисляли ли сте се някога, че българинът може да се шегува с всичко: със зимата, и с лятото, с радостта, и с тъгата, с щастието, и с нещастието, с любовта, и с омразата, даже със смъртта. Това чудно качество го имат и сърбите.
Това в много народи го няма.
Нобелистът Иво Андрич разказва в мемоарите си, как 50-те години участвал в югославска културна делегация, която посетила Китай. На официалната вечеря, давана от домакините, “югославяните” по някое време започнали да се шегуват с преводача Бранко. Работата е в това, че предишния ден Бранко надянал брачната халка и вместо да си легне при красивата булка, хукнал към летището да хване самолета. Цялата вечер го поднасяли на тема “първа брачна нощ”. Всички си опитвали остроумието за негова сметка, а някои от тях малко повече подпийнали, правели веселяшки намеци, в смисъл “кой ли сега си е легнал на освободеното от Бранко място в брачното ложе”. И всичко това, съпроводена с бурен смях, при който младоженецът се усмихвал стеснително и безпомощно.
Домакините разбрали от преводача им за характера на веселия разговор на гостите и не скрили стъписването и учудването си. Според тях китайци никога не биха се шегували с подобно нещо, това за тях било крайно неприемливо и неприлично. Даже обидно, накърняващо честта и достойнството на човека.
Гледали на югославските си колеги с учудване и неразбиране, толкова непознато и екзотично изглеждало всичко това в тяхните очи.
Мисля си какво биха си помислили бедните китайци, ако чуят следния разговор на Пендо и Пена /разговорът е почерпен от Габровския фестивал на хумора и шегата/:
Пена:
- Пендо, какво че правиш, ако разбереш, че съм умрела?
Пендо:
-Че плача. Какво друго... че плача.
Пена:
- Ти не требе да плачеш, ти требе да ревеш като магаре. Оти без мене, не можеш една филия хлеб да си отрежеш.Скъцан си от секаде.
И като го поглежда с поглед, изразяващ най-високо превъходство, допълва:
- Е нема ли нещо да кажеш... Нема ли що да продумаш... Нещо да речеш...
- Е, че кажа. Че кажа: “Жено, жено, с това сърце студено. Студена си беше и студена си ойде ...”
И като я поглежда тържествуващо, казва:
- А ти що че правиш ако язека съм умрел?
- Как какво? Че плача.
- Ама нема ли нищо да кажеш,или само че си плачеш?
- Какво че кажа ли? – отговаря Пена. - Язека нема току длъго да думам. Само че кажа: “Мъжо, мъжо, най-после се удръви... Каков требеше да си като млад”.
различна история . Може би донякъде тя определя
и различията в духовния живот , в хумора и
и поводите за шеги и смях . Дали биха разбрали
бедните китайци този разговор ... Едва ли .
Но българите със сигурност биха се посмели ...
Приятна вечер !
15.12.2011 16:57
сега, мъжо, уй ли да ти запаля....
15.12.2011 17:14
различна история . Може би донякъде тя определя
и различията в духовния живот , в хумора и
и поводите за шеги и смях . Дали биха разбрали
бедните китайци този разговор ... Едва ли .
Но българите със сигурност биха се посмели ...
Приятна вечер !
***
Традициите, народопсихологията е доста различна в различните географски ширини.
Поздрави!
15.12.2011 17:22
сега, мъжо, уй ли да ти запаля....
***
Поздрави!
... Замисляли ли сте се някога, че българинът може да се шегува с всичко: със зимата, и с лятото, с радостта, и с тъгата, с щастието, и с нещастието, с любовта, и с омразата, даже със смъртта. Това чудно качество го имат и сърбите.
... и румъните !! ... даже за последните етнографи и културоведи са му измислили специален термин, но ... в момента не мога да го назова !! - От което идва - Какво ?
- Явно на времето ще да сме били едно ... пък после "исторически превратности" са ни направили на три дела !?? :((((
- Поздрав !
Поздрави!:)
... Замисляли ли сте се някога, че българинът може да се шегува с всичко: със зимата, и с лятото, с радостта, и с тъгата, с щастието, и с нещастието, с любовта, и с омразата, даже със смъртта. Това чудно качество го имат и сърбите.
... и румъните !! ... даже за последните етнографи и културоведи са му измислили специален термин, но ... в момента не мога да го назова !! - От което идва - Какво ?
- Явно на времето ще да сме били едно ... пък после "исторически превратности" са ни направили на три дела !?? :((((
- Поздрав !
***
Хем сме близки, хем не сме.
Науката мълчи.
... Замисляли ли сте се някога, че българинът може да се шегува с всичко: със зимата, и с лятото, с радостта, и с тъгата, с щастието, и с нещастието, с любовта, и с омразата, даже със смъртта. Това чудно качество го имат и сърбите.
... и румъните !! ... даже за последните етнографи и културоведи са му измислили специален термин, но ... в момента не мога да го назова !! - От което идва - Какво ?
- Явно на времето ще да сме били едно ... пък после "исторически превратности" са ни направили на три дела !?? :((((
- Поздрав !
***
След като сме комшии от толкова дълги години и векове, най-вероятно е, че сме близки.
0***
Аз това исках. Да се усмихнем. Макар че хуморът в случая е "майка плаче, грамофон свири", както се шегуват в Пастух. Ама си е хумор.
15.12.2011 23:32
- Ми, то, жена, кръчмата я затвориха, ние се преместихме в съседната да си довършим мохабета, ама дойде едно младо момче и два часа ми разправяше колко съм интелигентен, та сърце не ми даваше да го прекъсна.
- Да бе, да, нали цял живот те гледам, как ще ти разправям колко си интелигентен.
Поздрави!:)
***
Но и животът понякога е черен.
"Живот без маска и бз грим - озъбено свирепо куче." Както казва Вапцаров.
***
Няма прегради, няма ограничения, но е задължително остроумието или зрънцето хумор.
Затова е и девиза на габровци: "Светът е оцелял, защото се е смял!"
- Ми, то, жена, кръчмата я затвориха, ние се преместихме в съседната да си довършим мохабета, ама дойде едно младо момче и два часа ми разправяше колко съм интелигентен, та сърце не ми даваше да го прекъсна.
- Да бе, да, нали цял живот те гледам, как ще ти разправям колко си интелигентен.
***
Мъжът трябва да има винаги отговор. А шегата помага за да се излезе от положението.
Моят приятел от Пастух Тодор, когато жена му започне да го кастри за нещо, излиза винаги с един и същи лаф: "Права си. Мен да ме утепаш е малко. Пун съм с грешки, каквото и да направя - все е грешка. Грешка след грешка."
И жената се насмее.
***
А и да се приемат по-безболезнено. Като лекарство. Това е мека критика.
Поздрави!
Благодаря Ви, за отварянето на мъдрата тема!
Единственото сигурно нещо е, че роденият ще умре.
Заселиха се много чужденци, а са ми интересни и китайците от новият завод за автомобили.
Мои ученици работят там и съм присъствал на гостуващи китайци в домовете им.
Променят се физиономиите, когато се разбере, че съм селският клисар и ме канят при къпане на покойник.
Заселих се през 1997г. по принуда, за да не притеснявам домашните с последните си месеци.
В продължение на месец си говорихме със смъртта, тя ми обясняваше, колко ще съм спокоен и без болка, а аз я разубеждавах, че ще направя усилие, за да доживея до внуци.
Смъртта се умори и се отказа с настояването си.
Нужни бяха години, за да ме приемат от атракция, до полезен за селото.
Така ми повериха и трудната задача, слуга в църквата, който бие камбаната при починал.
Защо ли?
Защото уважавам смъртта и коля животното преде да се е стреснало.
Вече се убедиха, че месото е различно, когато касапина не е прецизен и уважаващ живота, който отнема.
Нямам способност да обобщавам, но от множеството ми срещи и посещения по домовете, със се убедил, че при нас е важен спомена за човека и той продължава да е жив със спомените за направеното от него, а не преминаването му в друго състояние.
Помагам на живите, да отдалечат момента на среща със смъртта.
Да звучи самонадеяно, но няма по хубаво от живот в добро здраве и бавно остаряване, а не на легло и всяка сутрин да те проверяват, дали си жив.
Правилата ми е-"живей така, че да приемат и смъртта ти, като продължение, а не изненада".
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
16.12.2011 08:44
А вицът си го бива!
Правилата ми е-"живей така, че да приемат и смъртта ти, като продължение, а не изненада".
***
Поздравления за мъдрите думи.
А вицът си го бива!
***
Те може би са единствените, които псуват на Бог.
Например: Шофьорътх казва: Юче е било връло вруче, скували сме се. /Вчера беше много топло, сварихме се./ Йебем ти Бога, йебем ти сунце, йебем ти свет! Този израз е за подсилване.
Поздрави!
Чувството за хумор ни е бронята на българите срещу всички удари на грубия живот.